History of Macedonia

Македония-географско понятие или отделна национално-обособена държава?

В древността, земите между реките Вардар и Бистрица са познати под името Ематия ­ елинизирана форма на тракийско название, свързано с тракийския владетел Ематион (Ематий).
За пръв път, през VІІ в. пр. Хр. названието "Македония"[1] се употребява за обозначение на района между Олимп и Беласица и Вардар и Осогово.
През класическата и елинистическата епоха, т.е. до II век пр.н.е., когато съществувала древната Македонска държава, географското название Македония добило политическо звучене и обхванало нови територии: на изток до р. Струма, на запад до Берат в Албания, и на юг до Олимп. При Александър Македонски (336 ­ 323 г. пр.н.е.) Македония обхванала земите чак до Персия на изток, до Дунав на север и до Адриатическо море на запад.
През 168 г. пр.н.е. римляните завладели Македония и създали от нея четири области. Двадесет години по-късно, през 148 г. пр. н.е. от тези области била създадена провинцията Македония. Нейният обхват често бил променян и дори през 133 г. пр.н.е. на изток обхванал далечния Галиполски полуостров. Промени наставали и по-късно: през IV век македонските земи влезли в префектурата Илирик, включваща диоцезите Дакия и Македония. Това устройство се запазило чак до началото на VIII век.
През VIII век с името Македония във Византия обозначили нова административна единица (тема), обхващаща Югоизточна Тракия с център Адрианопол (Одрин), простираща се по средните и долните течения на реките Марица и Арда. Това название на областта се запазило чак до XVI век.
От началото на VII век, когато в македонските земи се заселили славянски племена, тук вече се срещат названията Славиния или производни имена на отделни племена: Драгувития от драговити, Берзития от берзити, и т.н.
От средата на IX век македонските земи влезли в пределите на българската държава и са обозначени като “третата част от българското царство”.
След 1018 г., когато византийците завладели земите на българската държава, те създали темата (областта) България, обхващаща земите от София до Албанските планини и от Костур до Белград.
През XVII и XVIII век в Западна Европа се развива византологията като част от историческата наука. Това е времето на Ренесанса, когато се проявява особен интерес към античното наследство, свързан между другото и със засилената употребата на забравени антични имена. Така например на Източната римска империя било дадено името Византия (от Византион, старото име на Константинопол), а поданиците от ромеи станали “византийци”. Северна България получила отново името Мизия. Названието Македония пък било прехвърлено от Югоизточна Тракия върху древномакедонските земи. Така се появили названията “българин от Мизия”, “българин от Тракия”, “българин от Македония”. Македония била наричана и “Долна Мизия” ­ по подобие на Горна и Долна земя. Горна и Долна България.
През XIX век името Македония се наложило окончателно за областта от Западните Родопи до Албанските планини и от Шар планина до р. Бистрица на юг.

[1]-Етимологията на името вероятно е свързано с "Македон"-според една версия син на Зевс, а според друга ­ син на Еол, митичен владетел на Еолия.